When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Нашите приятели
Вто Юли 03, 2012 6:48 pm by hear me roar.

» Обмяна на банери
Нед Юли 01, 2012 10:50 am by katerinailic

» Volantis
Пон Юни 11, 2012 7:38 pm by hear me roar.

» Pentos
Пон Юни 11, 2012 7:34 pm by hear me roar.

» Myr
Пон Юни 11, 2012 7:29 pm by hear me roar.

» Fiends are forever
Пон Юни 11, 2012 7:17 pm by Thelonious Castay.

» Soulmate
Пон Юни 11, 2012 6:34 pm by Ребека Пиърс

» Power is Power. [отделение Спам]
Пон Юни 11, 2012 6:26 pm by Ребека Пиърс

» Къде си ти другарче?
Пон Юни 11, 2012 6:25 pm by Ребека Пиърс


Share | 
 

 Ейдън Сняг.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ейдън Сняг.
Darkness will be your cloak, your shield ...
avatar

Брой мнения : 13
Join date : 10.06.2012

Персонаж
Години: 26
Приятели: Thelonious Castay.
Любовник/ца:

ПисанеЗаглавие: Ейдън Сняг.   Нед Юни 10, 2012 9:48 pm


hugh darcy


- Има още ден път до Черен замък, - пръстите му се впиха в дебелото наметало, придърпвайки го по-плътно, безуспешно опитвайки се да създадат някаква илюзия за по-добра защита, - а нощта ще падне най-много до един час. Предлагам да направим лагер тук и да продължим утре със зората.
- Ти луд ли си?! - изсъска Добрайн, оглеждайки се нервно, - Искаш да нощуваме отвъд Вала? Кой глупак дори би помислил за огън на такова място?! Вярно, че на връщане не срещнахме нито един от онези диваци, но винаги може да се намери някое вълчище или пък глутница обикновени вълци, които да се подлъжат от светлината и да ...
Върху устните на Ейдън се появи иронична усмивка и той се засмя тихо. Остави Добрайн да си мрънка без да му отговаря. Самата идея за огън от тази страна на Вала беше безумна ако бяха повече от десет човека, а сега почетната им дружина се състоеше само петима, при това почти всички новобранци. Той беше единственият с над десет години прекарани като брат на Нощния страж. Останалите четирима бяха младоци, които му бяха поверили за първата им обиколка и мисия извън пределите на огромната стена. Всъщност, бяха ги поверили на него и на доста по-старши рейнджър - сър Сайър Тъли, прекарал над петнадесет години, носейки черното, който преди два дни беше заявил, че ще се опита да намери дирите на малката група диваци, които ги беше нападнала изневиделица и успяла да избие други двама от новобранците. Ейдън смътно си спомняше как Сайър бе измрънкал нещо, че ще се върне с главите на онези копелета, но не можеше да е напълно сигурен и затова се опитваше да забави похода на групичката, по този начин купувайки време за стария Тъли.
- Кой е казал, че ще палим огън? - засмя се тъмнокосият, - Просто ще нощуваме тук. Хайде, онази елша ми се струва подходяща.
Четиримата замрънкаха нещо, но все пак затътриха крака към посоченото дърво, шепнейки си нещо недоволно. Ейдън с изненада беше открил, че новобранците всъщност се познават още от преди да сложат черното и че дори са живели в един град. Какво ги беше накарало да се присъединят към Стража, не искаше да знае. В съзнанието му изникваха твърде неприятни картини и варианти, които можеха да обяснят едновременното полагане на Клетвата от четирима човека.
Сняг подсвирна тихо, приближавайки се към другите, при което храстите се размърдаха едва доловимо, принуждавайки за пореден път един от новобранците - Джаред, бивш крадец според собствените му думи, да подскочи и да измъкне меча от ножницата си.
- Спокойно. - Ейдън се засмя и зарови пръсти в дебелата козина на сивия вълк. - Скокливец няма да ти направи нищо.
Животното хвърли презрителен поглед към треперещия мъж и величествено му обърна гръб, заставайки в поза сякаш пази. Добрайн изсъска нещо за пореден път, Джаред спомена нещо за майки и други роднини, а другите двама заклатиха неодобрително глави. По-старшият брат не каза нищо повече и седна недалеч от вълка. Страхуваха се от животното и със сигурност гледаха с лошо око на цялата тази работа Сняг да "мъкне" звяра със себе си, но ако знаеха тайната, която се крие около отношенията между Ейдън и Скокливец, сигурно лично щяха да се опитат да ги убият и двамата. Самият той доскоро беше със смесени чувства и не знаеше какво точно да прави в това отношение. Не беше очаквал, че е превъплъщенец и когато онзи дивак му го каза преди да бъде убит лично от самия Скокливец, младият тогава брат никак не повярва, че има някаква по-особена връзка с животинчето, което баща му беше подарил за петия му рожден ден. С течение на времето осъзна, че е истина и се опита да избяга от тази връзка, но скоро разбра, че не може. Беше свикнал със стария добър Скокливец и не можеше да се раздели с него. Още повече пък да го убие. Затова сега старият и опитен вълк беше неговите очи и уши, когато му трябваха. Пазеше го като свой брат и не позволяваше нищо да му се случи. Ейдън беше благодарен.
- Първи ще пази Джаред. - започна тъмнокосият, - Ще се сменяме на всеки два часа, аз ще съм последен. Разбрано?
Четиримата кимнаха, след което се заеха да си шушукат нещо, докато измъкват последните остатъци от хранителните си провизии. Което си беше добра идея. Една къдрица падна върху лицето на Сняг, докато също изваждаше сушена храна от раницата си. Беше му останало още малко и възнамеряваше да я раздели между тази вечеря и утрешната сутрин. Така или иначе на следващата вечер щяха да са отново в Черен замък, където щеше добре да хапне от гозбите на Ник, главният готвач, не му трябваше повече. Скокливец вече беше ял, личеше си от доволното му излъчване, така че нямаше да се притеснява и за него. Ейдън понечи да отхапе парче от изсъхналия хляб, когато го прекъсна гласът на Добрайн:
- Хей, копелето, така или иначе няма да се спи тази нощ, защото ни накара да спрем по средата на нищото, я кажи каква ти е историята? Старият Тъли със сигурност ти е казал ние от къде идваме, но ако искаш да ти вярваме, трябва и ти да ни кажеш от къде си.
Ейдън повдигна едва вежда изненадано. В началото си мислеше, че новобранците вече знаят прословутата му "история", но сега като се замислеше, те бяха пристигнали едва няколко дни преди да ги вземат на тази мисия, което значеше, че едва ли са имали много време да се запознаят с една от "знаменитостите" на Вала.
- Е, какво пък, все някога ще я чуете в Черен замък, защо да не ви кажа аз? - Сняг се засмя, - Общо взето истината е, че ме довлякоха в Черен замък, когато бях шестнадесет годишен. Тоест ... преди десетина години някъде. Сигурен съм, че ще ви разкажат много интересни и безумни идиотщини каква е причината, но ... аз няма да потвърдя нито една от тях. Нито пък ще я отхвърля. Може би ще ви кажат, че съм убил майка си, че а защо не и баща си? Няма значение.Свиквайте, че миналото ми си е само моя работа и на Командира, което значи, че не ви интересува. Приемете го за мъртво. Аз съм го приел още в мига, в който положих клетвата. И ако си въобразявате, че въобще на някого му пука какво точно се е случило с някого от нас преди това, жестоко се лъжете - важното е, че сме облекли черното, останалото е просто запълване на свободното време. Тези, които ще можете да наречете приятели никога няма да ви попитат за миналото. Но, тъй като бяхте достатъчно любезни да бъдете учтиви и лично да ми зададете въпроса, ще ви кажа, че в най-общи линии съм копеле, нямам роднини, нямам земи и няма да наследя титли никога. Доволни?
Беше малко рязък, но не обичаше разни хора да си бутат носа, където не им е работата. Особено, когато ставаше дума за собственото му минало. По принцип не беше от студените и дръпнати членове на Нощния страж, даже напротив - Ейдън се водеше едно от малкото изключения, които можеха да устоят на студа и опасностите с помощта на ведро настроение и добронамереност. Което не значеше, че е мекушав. Напротив, Сняг беше един от най-добрите бойци и умели рейнджъри на Вала, все пак неслучайно беше оцелял вече над 10 години, при това от най-ранна възраст. Разбира се, немалка част от успехите си споделяше със Скокливец, но така или иначе беше жив след толкова години, което си беше истински подвиг.
Ейдън се засмя тихичко и се зае да довърши вечерята си, когато храстите се раздвижиха и от там изскочи висока мъжка фигура. Четиримата новобранци скочиха, готови за бой, но Сняг не помръдна. Вълкът не беше дал признак, че има опасност, което значеше, че наистина няма такава. В този случай не беше изненадващо, че от тъмнината изскочи не кой да е, ами самият Сайър Тъли, гледайки сурово като парче лед.
- Виждам, че си разположил стан. - гласът на по-възрастния мъж разцепи тишината, - Чудесно. Имам нужда от почивка. Тези копеленца бяха корави. Тръгваме утре призори.
Високият рейнджър се изплю и се насочи към елшата, където се бяха настанили Добрайн и компанията му. Ейдън се усмихна на себе си, докато младоците прибираха мечовете си и се облегна удобно назад, вече предвкусвайки удоволствието от готвената храна на Ник в Черен замък.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
winter is coming.
my body was bruised and set alight.
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 09.04.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Ейдън Сняг.   Нед Юни 10, 2012 10:25 pm

Хубав герой. Одобрен, разбира се и добре дошъл
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Ейдън Сняг.
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Cold winds are rising... :: първо ниво: applying. :: hall of fame;-
Идете на: